Личната история на Ралица Манова

Винаги съм търсила смисъла и причината за това, което Е и това, което СМЕ. А отговорите, които съм откривала и продължавам да откривам, ме вдъхновяват да придружавам другите в тяхното търсене. Вярвам, че човекът следва своя духовен път и всичко, през което преминава му дава уроци и опитност, и му помага да израства. Избрах да следвам моя път, като помагам на хората в тяхното личностно и духовно израстване.

Аз съм от онези, които от много малки просто знаят мисията си. Често отивах при тези, които ми се виждаха тъжни и самотни, за да си поговоря с тях и да ги утеша. Сигурно от 14-годишна знаех, че ще стана психолог. Дори не се замислях за други опции, не помня и да съм мечтала за друго.

От 16-годишна започнах да се занимавам с йога, да чета езотерична литература и да любопитствам по теми, които сега са философията ми за живота. Такива, като какъв е смисълът на живота ни; какъв е пътят на душите ни; как да се свързваме с висшата си същност; как да разпознаваме знаците, посланията и насоките, които ни се дават от Вселената и т.н.

Спомням си как си представях, че създавам център в помощ на хора с различни предизвикателства в живота. Исках да създам училище, в което децата да се учат на истински важните неща – да познават вътрешния си свят; да развиват интуицията си; да разберат какъв е пътят на душите им; защо определени неща се случват и какви са посланията им и т.н.

Спомням си как измислях различни терапевтични програми и как изписвах цели кадастрони с идеи и теми, върху които самата аз имам да работя.

Десет години по-късно ги гледах и се изумявах как толкова малка съм осъзнавала темите, през които истински преминавах и имах да отработвам. По някои от тях работя все още…

По-късно ме приеха в университета и записах, но планирах и пътуването си до Индия за обучение за йога преподаватели. Завърнах се месец след старта на първия семестър и…

Бях с розовите очила! Мислех си, че светът е прекрасен, а всички хора – невероятни души с отворени сърца… 

Много бързо ме връхлетя реалността и очилата ми потъмняха. Но пък разбрах за себе си, че вътрешният ми плам трудно гасне и дори в определени моменти да е по-слаб, нищо не може да ме откаже да преследвам това, в което вярвам.

Спомням си и как по една тема за сънищата, преподавателката ми сложи много ниска оценка за дето “разтягам локуми” за астралните полета и ми каза: “Ти трябва да избереш да вярваш в човека или в свръхестественото! Не можеш да вярваш и в двете!”. Аз й отговорих, че смятам, че човек има нужда от помощ на много нива и тя се съгласи, но настояваше да избера едно от двете. А аз я гледах и си мислех: “Само стой и гледай”. Не избрах едното, вместо другото. И тогава и сега, за мен човекът е част от “свърхестественото”, както го нарече тя. Това беше и моментът, в който разбрах, че науката “Психология” държи една рамка, в която не искам да стоя, защото не вярвам в нея. Не защото се бунтувам срещу рамки! А защото няма как да следвам нещо, което не чувствам.

В университета не ми беше особено лесно. Признавам си, че в по-голямата част от курсовете не виждах смисъл.

През годините посетих толкова много други обучения и работих върху себе си, чрез толкова различни методи… Докоснах се до много подходи, учения и философии. Събрах знания и опит, които днес ми помагат да придружавам другите в техния път. 

Продължавам да търся отговори, да изучавам себе си и околните, но в едно не се съмнявам – най-успешният подход е да се оставя да бъда канал между Вселенските послания и насоки, и човека, който стои пред мен. Знанията са само допълнение и различните подходи ми помагат да му поднеса посланията по най-достъпния за него начин.

Започнах работата си с хора, като давах безплатни консултации на болни от множествена склероза. Това начало ми даде много ценна опитност, защото психосоматиката при това заболяване е изключителна.

Още тогава усетих, че моят подход е холистичен. Усетих, че се вълнувам от емоционалното и енергийното тяло на човека и методите, които могат да го повлияят; че преминавам през родово-семейните динамики; че дълбинната астрология ми помага да добия повече яснота за пътя на този човек… Свързвайки всичко в едно и опирайки се на Вселенските, и Еволюционните принципи виждах колко мога да съм полезна в различни аспекти. 

Забелязвах и как по време на консултациите си аз се превръщам в абсолютен канал между човека и енергията. Това ми даваше увереност, че най-доброто и най-необходимото му за момента ще достигне до него. 

Разбира се, доколкото личното еволюционно развитие на всеки позволява да осъзнае и преработи “новото”, което му се дава…

Продължих с консултациите, работейки с много и различни хора, деца и тийнейджъри все повече и повече затвърждавах пред себе си, че моят начин на работа дава добри резултати. Затвърждавах и че точно той е това, което ме изпълва и прави истински цяла, удовлетворена и щастлива. Това, което ме определя и което съм АЗ, в синхрон с това, за което съм  дошла тук на Земята.

Успоредно с индивидуалните консултации, водех и терапевтични групи, основно през родово-семейните динамики. От личната ми работа върху себе си отдавна бях усетила силата на групата, а тогава започнах истински да усещам тази сила и от позицията на водещ. Незаменимо и безкрайно удовлетворяващо е! 

Усещах колко е отговорно да управлявам енергията и динамиката в една група – безспорно. И в същото време виждах колко много получават всички в групата и колко положително променят себе си, а това е най-изпълващото и окриляващо чувство. 

Тогава с Мариана Петрова едновременно се обучавахме по един от методите на работа и започнахме да водим групи заедно. Нашето запознанство, всъщност се случи в такава терапевтична група, но година-две по-рано, когато бяхме част от нея, преминавайки личната си терапия.

Водейки заедно, двете много се сближихме и установихме колко идеално се допълваме и колко еднакви са вибрациите ни, и визията за това как да помагаме на другите.

Първият ни проект заедно беше програмата, която създадохме за човека на работното му място. Аз от години имах вдъхновение да създам практика за възрастни, използвайки методите за работа с деца в образованието чрез йога. (виж повече за метода ни) (Успоредно с всичко водех и йога за начинаещи, а по-късно започнах да водя само йога за деца и така продължих до съвсем скоро.) Мариана Петрова предложи да създадем нещо за работещия човек, мотивирана от личния си опит в корпоративния свят… и пъзелът се нареди. Още една дама беше част от създаването на първоначалния вариант на тази програма, но постепенно с нея пътищата ни се разделиха и останахме двете.

Създаването на RM, заедно с Мариана Петрова е част от моя (нашия) път. Не е просто решение, късмет или избор. То е част от това да следвам мисията си по най-хармоничния начин. Заедно с нея минахме през много идеи и варианти, докато си изясним посоката. 

Заедно всеки ден преминаваме и през различни предизвикателства и моменти, които ни помагат да израстваме и развиваме себе си, докато живеем мисията си.

Уверени в смисъла на това, което правим, сега създаваме различни програми, които доближават личността към най-естественото й състояние, а именно това да е свързана по-дълбоко със себе си. Аз от своя страна го правя защото всяко нещо, до което съм се докоснала и ме е обогатило, или променило, искам да споделя с другите. Искам да го интегрирам, иновирам, надграждам и обогатявам и да помагам на всички чрез новото, което сътворявам. 

Най-специалното е, че никога не съм чувствала това като работа/професия. Чувствам го като всичко, което ме осмисля и което ме прави истински щастлива.

Ралица Манова

Вашият коментар

Затвори
Copy link
Powered by Social Snap