Емоционално оставаме на възрастта, на която са ни липсвали любов, сигурност и разбиране.

Много често изпадаме в състояния, в които сякаш не можем да продължим напред. Имаме усещането, че нещо ни държи на едно място, държи ни в застой… неспособни да помръднем. Множество причини има за това, но обикновено засядането на вътрешното ни дете е основната. 

Вътрешното дете не е някакъв модерен и измислен психологически термин. Това сме ние самите като малки. Това е малкото момиченце или момченце, което сме били и което още живее в нас, пазейки спомените от детството ни и всичко преживяно в него.

Вътрешното дете е това, което продължава да преживява, докато възрастният действа. То е това, което запечатва всички чувства, емоции и травми и ги носи със себе си през целия ни живот. 

То е това, което стои като затворник на времето, в което е било наранено, неразбрано, огорчено, унизено, предадено, отхвърлено и/или изоставено. А възрастният в нас живее живота си без да си дава сметка колко му тежат оковите на малкия затворник.  

И именно в това се изразява “засядането”. Емоционално оставаме на възрастта, на която са ни липсвали любов, сигурност и разбиране. Като възрастни сега взаимодействаме с всички и всичко, спрямо възрастта, на която сме били наранени.

Това е и причината да изпитваме трудност да помръднем, да вървим напред. Вътрешното ни дете ни задържа със своите страхове, несигурности, гняв, неудовлетворени нужди и липса на зрялост. То не ни позволява да разгърнем напълно и потенциала си, като непрекъснато напомня за нуждите си. Има нужда да бъде забелязано, да бъде утешено и прегърнато. Има нужда да бъде обичано. Има нужда някой да се погрижи за него… И това, подсъзнателно, дава отражение върху поведението ни, нагласата и начина ни на мислене, действията и взаимоотношенията ни с другите.

Също както малкото дете разчита на родителите си да се погрижат за него, вътрешното ни дете отчаяно търси възрастния, който ще се погрижи за нуждите му. Това отчаяно търсене ни държи в застой. Сякаш се въртим в омагьосан кръг. Гневни сме на родителите си, гневни сме и на себе си, имаме очаквания някой да ни спаси и облекчи… Не можем да прозрем източника на истинското спасение и изцеление и “тъпчем” на едно място. А съвсем естествено е когато ние самите вече сме възрасти да поемем контрола и да се погрижим сами за себе си. Нашите родители не могат да върнат времето назад. Това да ги виним не може да поправи нещата, това да се гневим – още по-малко.

Силата и способностите да се справим са вътре в нас, те просто са част от други аспекти, с които е необходимо да се свържем!

Ралица Манова

Възможности за работа с Вътрешното дете:

Онлайн програма Азът и Родът

Холистични психологически консултации с Ралица Манова

Вашият коментар

Затвори
Copy link
Powered by Social Snap